Обективите.

За всеки сватбен фотограф и фотограф въобще, първото и най-важно нещо, що се отнася до технологията, са обективите. Добре де, второто, ако първо е светлината, или третото, ако първото е светлината, а второто е обекта. Малко се обърках…При всички случаи, са по-важни от тялото, или същинския фотоапарат. Често са и доста по-скъпи от него. Ако прочетете това до края, ще придобиете представа защо вашия сватбен фотограф мъкне такава голяма и тежка чанта или раница или куфар или всичко изброено дотук накуп и защо толкова им трепери. Обещавам да има много малко термини и никакви формули.

Най важната характеристика на обективите е фокусното разстояние.

Обозначено е найчесто с милиметри /focal distance – фокусно разстояние/. Тоест ако видите някъде на обективите напис 50мм вероятноста да с 50мм фокусно разстояние е доста голяма. Казвам това, не за да блесна с остроумието си, а защото фокусното разстояние е приблизително и е невъзможно да се измери с точност. Както повечето неща, да не кажа всички, в сватбената фотография и фотографията въобще, впрочем.

Колкото фокусното разстояние е по-малко толкова обектива „вижда“ по-широко и обратно – колкото фокусно разстояние е по-голямо „вижда“ по надалече, но много по-малка част от снимания обект. Широкоъгълните обективи са подходящи за пейзажи, големи групи от хора, както и за по-близки снимки, където трябва да се придаде малко действие или „екшън“ за по-младите. Нормалните обективи, или тези с фокусна дължина около 50 мм. са подходящи за снимки в цял ръст, малки групи от хора, улична фотография, „стрийт“ с други думи, сищо и за репортаж. Дългофокусните освен за портретна фотография, са подходящи и за спорт, снимане на дивата природа. Разбира се и тук изчключенията са правило. Всеки фотограф използва фокусните дължини по различен начин. Или ако ми позволите да използам малоумното словосъчетание придобило култов статус – „…всеки сам си преценя..“. Още един път се извинявам за последното!

И друга не по-малко важна характеристика на фокусното разстояние е изкривяването.

Обективите, който се определят като широкоъгълни или „широките“  имат тенденция да изкривяват образа като средата на кадъра изглежда по изпъкнал. Дългофокусните или „дългите“ пък го правят да изглежда вдлъбнат. Има и едни „нормални“ чието фокусно разстояние е между дългите и късите обективи, които почти не „кривят“. И ето тук е една от разликата между момчетата и мъжете или момичетата и жените или да не е политически некоректно, между големите и малките. Момчетата композират кадъра, фокусират и снимат, а мъжете освен това използват и изкривяванията за да подсилят въздействието на кадъра…или жените..

обективите

Пример.

Снимате портрет. В кадъра влиза само главата на модела. По някаква причина, необяснима и за самия вас, искате да направите носа на модела да изглежда по-голям. Използвате много широк обектив и снимате много от близо така че въпросния нос да е в центъра на кадъра където изкривяването е най-голямо. И готово. Разглеждате снимката и се питате защо не сложих окото в центъра на кадъра а през това време модела иска да види снимката…

Казвате че Ви се налага да смените обектива и избирате оня дългия обектив дето криви като „възглавничка“. Отивате доста по-назад за да може модела да е кадриран по същия начин /само главата/ и поставяте окото в този край на кадъра където е острия край на „възглавничката“ а носа в центъра на кадъра, където вдлъбването е най-голямо. И готово. Окото е една идея по голямо и леко издължено а нослето е същата идея по-малко…Показвате кадъра на модела и внимавате да не види предишния. Изклежда лесно. И щеше да е така ако не трябваше да прибавите още няколко неща към уравнението. Бленда, скорост, баланс на бялото, чуствителност на сензора/ISO/, цветопредаване на обектива, острота на същия…а и светлината – дирекната, отразената, допълнителната.

Обещах, че няма да има формули…

Малко повече за обективите които са с фиксирано фокусно разстояние или за твърдите /prime/ обективи.

Те обикновенно са по-леки и малки по размери, пропускат повече светлина, с по-проста и надеждна механика и с по-добър микроконтраст и цветопредаване от техните „по-големи“ събратя зумовете /zoom lenses/. Но с тях трябва да „зумваш“ като се придвижваш напрад назад, а често няма накъде.

„Зумовете“

от друга страна освен по лесното композиране на кадъра предлагат и различни изкривявания за различните си фокусни дължини което може да се използва като артистичен ефект. Но пък са по-тъмни ,по-големи ,по-тежки, по-скъпи. Ама пък правят по-голямо впечатление. От друга страна вместо един зум може да побереш три твърди обектива в чантата. А нали помните чантите от началото?

Количеството светлина която могат да пропуснат или „свтлосилата“ е другата важна характеристика на обективите.

Тя зависи от доста наща но основното е оптичната схема и най-вече размера. Ето къде размера /и цената/ имат значение. Колкото повече светлина може да пропусне обектива толкова повече ще може да се намали чуствителноста на сензора и от там да се намали шума и да се увеличи скороста на затвора и…въобще кадъра да стане много по добре технически но, повече светлина означава и това че по-малка част от обекта ще бъде на фокус. Но /пак но …ама няма как/ това че само част от обекта ще е на фокус може да се използва като ефект.

Пример

Снимате портрет. В кадъра влиза само главата на модела. По някаква своя причина искате фона да изчезне, да се „размаже“ като дебел котарак на слънце и въобще от всички дървета наоколо да се превърнат в красив зелено-син-бял фон. Снимате на  f1.4 – възможно най отворената бленда за обектива който използвате. Кадъра е перфектен. Фокус, композиция, експозиция, всичко шест и показвате с едвам прикрито задоволство „перфектния“ кадър на модела – близкото око е перфектно фокусирано, лицето е обляно в мека свтлина а дърветата наоколо са изчезнали. След секунди по реакцията на модела разбирате че нещо не е наред…Тя Ви пита:

 -Това ли ми е прическата ,затова ли висях 4 часа в салона!

Не Ви остава нищо друго да измрънкате нещо са скороста или стабилизацията или флуктуацията, какъвто термин там се сетите и да повторите кадъра с по свита бленда  f4.0 примерно… Сега вече освен окото и прическата на модела е на фокус. Фона е малко по-отчетлив, но не това се гледа в конкретната ситуациа.

Всеки обектив има в конструкцията си нещо като ирис. Наколко пластинки оформени като диафрагма, която може да се „свива“ и по този начин да намали количеството светлина. Така, когато диафрагмата се свие, обектива „вижда по-ясно“ или повече неща от кадъра са на фокус. Все едно си присвива окото. Количеството светлина което може да пропусне обектива се измарва в еф-стопове /f-stop –  f1.8 за твърдите f3.5-5.6 за зумовете например/ и за да стане всичко още по-сложно колкото по малка е стойноста на еф-стопа толкова по-голямо е количеството светлина.

Обективите имат още много характеристики

С или без автофокус /да все още се произвеждат обективи и то с изключителни оптични характеристики който не могат да фокусират сами/. Имат ли вграден автофокусен мотор и дали мотора е безшумен. Оптична стабилизация /механично електронна система която няма нищо общо със софтуерната стабилизация/. Нивото на защита от прах и влага. Различни покрития на лещите и тяхната светопропускливост…

Помните ли чантите от началото?

Сватбената фотография е основна тема на блога ни

Затова малко специално внимание на фокусните дължини използвани от сватбените фотографи. Тези които харесват твърдите обективи, или тези с фиксирано фокусно разстояние, използват комбинация от два обектива почти през цялото време. Най-често това са 35мм. в комбинация със 85мм. и по-рядко 24/28мм. в комбинация със 50/58мм. Нерядко тези два обектива са придружени и с някой макро-обектив, за снимане на детайли и портрети. По-компактните размери и по-добрите оптични характеристики като че ли, ги правят естествен избор.

Обективите

Тези сватбени фотографи, които предпочитат зумовете или тези обективи с променливо фокусно разстояние, са на друго мнение обаче. Предпочитат да им е по тежко, да похарчат повече пари, но да имат повече фокусни дължини в арсенала си. Да не забравяме и стабилизацията, която повечето модерни зумове имат и която се среща много рядко при твърдите обективи. Тази стабилизация прави възможно снимането на по-ниски скорости и съответно по-добри снимки при по-тъмни ситуации, който са често срещани при сватбената фотография – църкви, ресторанти и пр. 24-70мм. в комбинация със 70-200мм. е безспорния лидер и има защо.

Все повече стават сватбените фотографи, който не са толкова „религиозни“ и използват комбинации от двата вида обективи често много различни от канона 24-70/70-200 или 35-85. Канон не като марка фотоапарати а като „каноничен“ или наложен като правило 🙂 Аз самата съм от третия тип и съм на мнение че нетрадиционния избор на обективи определено помага да се различиш от тълпата.

Безспорно за сватбената фотография основни фактори при избор на обектив са: бързината и надежността на автофокуса в затъмнени помещения. Светлосилата на обектива. Стабилизацията.

Хайде, сполай ви и да Ви е точен фокуса и мазно бокето!

Ако вече ви стана интересно и искате да се запознаете с едни от най-често използваните обективи в сватбената фотография то следващите статии са за вас.

А ако сте запознати с тях и на дневен ред е “нейно величество“ светлината можете да прочетете за стробизъм във фотографията.

Портфолио фото и видеозаснемане

Цени фото и видеозаснемане